автор: fluBalu

Възможно е Земята да е мит
измислен между някого и никого
и вечният ѝ смисъл да е скрит
в жълтъка на една безсмъртна книга.

А книгата – яйце от тишина,
по дланите на Бог да се търкаля
със сложен на устата катинар
и никой все да пита: – Всичко тя ли е?

– О, тя е! – някой винаги е прав,
защото се е взирал във яйцето.
За него обяснимото е Рай,
а всичко по-далеч напразно свети.

Неукият по-лесно се дивѝ
и Бог усеща в пилето излюпено.
В ръце ще го повдигне кротко: – Виж!
Любов открих. Оковите ѝ счупих.

Цвета Иванова