автор: Albatros

... в дворчето със мъхестите дюли ръсят пеперудиците прах,
толкова несетно мина юлий! – и къде се дяна? – не разбрах,
иде Август – бавен император, с мантия през дюните свисти,
и сече тръстиките ми вятър! – мачка ги със пламнали пети,
млъкнаха черковните камбани – лудият цани се за клисар! –

спрях да вярвам – ден година храни, и денят не ми е Божий дар,
облаците виснат, тежко виме, да ги милнеш – и ще рукне дъжд,
Господи, извикай ме по име? – кой съм, да си спомня изведнъж –
в крайчеца на своя мъжки юлий да посрещна зимите без страх...
В дворчето ми с три мъхнати дюли ръся с пеперудиците прах.