автор: mariq-desislava

По тънката жарава на летните привички
дремят окаяни гълъби,
съборили залеза шумно
с препарираните си души -
отдадени на модерната болка
да си безличен
и да напишеш петнадесет тома избрани
провинения
без изпосталели спомени
да прегризват нощите,
без скучни теореми за няколко обичи повече.

Червеният конец на сърцето
все още го държи да срича,
да заобикаля трудните пиксели самота.
Подгизнало от тъга слънце
с напукани устни отглеждам
в двора на вечното си детство.
Чакам да ми поникнат лъчи,
преди да се превърна във въглен.