автор: benelina

Като топка от лунни лъчи насъбрана
се търкулва надежда под миглите гъсти,
а пчела неуморна в очите оставя
от сладящия мед и ни сваля от кръста.
С теб ръка за ръка се изкачваме в синьото
и подреждаш въздишките в шарени струни.
Само в тази прегръдка всичко е имане,
а гласът и очите ни чезнат зад устните.
Ще разпусне коси светлината целуната.
Аз ще скрия от теб и последната риза.
Ще полепне по мен голотата на чувствата
и ще тръпне дъхът ми на слизане.
А от люляка капнали няколко лУнички,
ще разсеят тревата до сетния прочит
и щурчетата в нея - смели и мънички -
ще търкалят, откраднато, твоето копче.