... понякога отварям през нощта
кутийката с хартийките на мама –
за кой ли път "Обичам те!" – чета
в изпратена от тати телеграма,
рецепта за смокинов конфитюр,
ванилов крем и сладкото от вишни,
и картичка – "Стрелите на Амур",
за спомен от любовите предишни,
бележката за ток отпреди век,
запазена рисунка на сестра ми,
и снимчицата моя по елек,
нащракана сред дворните циклами,
плик, съхранил ми детските коси,
и лист хербаризирано алое,
нотариален акт – за нещо си? –
което нивга няма да е мое,
и стихче, съчинено с чер молив
от милата ми майчица в тефтера,
о, Времена, в които бях щастлив,
невям далеч останали сте вчера? –
затварям скришно стария комод,
където ми е детската пижама...
Един прекрасен спомен за живот,
събран с любов в кутийката на мама.