автор: pastirka

" А може просто дяволите в мене
да са умрели в търсене на Рая."

" Нищо" - Яна Котева

Безмълвно е. И с граници отровни.
То хапе. Змиевидно се провира.
Очите му са с цвят на безусловност.
Пред погледа му див се колабира.

И реже като остра поветица
на Нищото зелената гротеска.
Усещаш ли я? Тънката и жица
се впива в левкимичното ти днеска.

А тишината - майката лехуса,
накърмила със сълзи пеленаче -
прилича на Мадоната с Иисуса.
Но приликата нищичко не значи.

От нея и душата ти повръща,
задавя се на утрото прибоя.
Страхът си обитаваш като къща.
Но ти не искаш тя да бъде твоя.

Тогава скачай! Скачай на високо!
Прескочиш ли на Нищото пожара,
ти всяко Нещо превърни в посока.
А ангелите нахрани със вяра.

11.07.2019