автор: poligraf

Брезата в двора снежно бяла
клони свела е в дувара стар,
стои вратата онемяла
пред прага къщен опустял.

В следа от времето дочувам
тихи стъпки, топъл глас,
на този праг така бленуван
звучеше: „Чедо пак си с нас!”

Безмълвен прагът ме посреща
обрасъл в бурени, в треви,
празна тишина, зловеща,
сковава мисъл, детски дни.

И вятърът следа отмита,
отвява в тъжния всемир,
кат птица споменът отлита
в безкрайната небесна шир.