автор: Albatros

... дали защото моят ден расте и тихичко към своя край възлиза,
се радвам всеки ден като дете на лятото, на слънцето, на бриза,
на шеметно момиче под дъжда със мократа си роклица на дипли,
на Достоевски с черната брада, на томчето със джунглите на Киплинг,
на стиска от тютюнеца проклет, останал ми в пунгията от тати,

на стихчето от някой млад поет, което снощи Фейсбук ми изпрати,
на сивите врабчета, с "Чик-чирик!" политнали над летните дъбрави,
на моя, тъй красив от Бога, миг, във който – жив, небето ме забрави,
на портите със Райския обков един ден моят стих ще е изсечен –
мислете с обич, дишайте с любов! – и пътят ни в Безкрая ще е вечен.

12 юлий 2019 г.
гр. Варна, 12, 30 ч.