автор: Angelche

Знаеш ли защо е така? Защото…

Някой преди време е разграбил душите ни
и сега сме раними до болка.
Търсим нежност, внимание в дните ни,
до безкрай се препъваме в невъзможното.
Някой от нас е оставил трохички
разпилени по слънчеви шепи.
Сега сме други. Съвсем сме различни.
Търсим себе си уморени и слепи.
Търсим частицата, която ни пасва,
която е слънце за топли души.
Може би светът не е мястото,
нито времето да се срещнем аз и ти.