автор: Albatros

... ще изчезна в небето сред фотони, флуиди и кварки,
векове ще летя – с включен щурвал на автопилот! –
и дори да ме търсят с полицейските звездни овчарки,
ще ме хванат за шлифера! – в някой отвъден живот,
трупах мъдра печал – и не карах кервани със злато,
със голям кеф обърнах на лъстивите помисли гръб –

дишах толкова чисто, че във мене – до сетния атом,
се разпадна на атоми всяка болка и мирова скръб,
във тефтера на Бога се подписах със чист показалец,
най-подир разгадал на Вселените простия код...
Аз бях въздъх във песен, която изпях ви по залез! –
музикалната пауза във моя прекрасен живот.