автор: Azer

Дърветата избухват във зелено.
Взривът им е спонтанен, силен.
На атоми ме раздробяват,
във вятър после ме сглобяват
и всичко става променено.

Като буря ме гримират.
Светкавици и гръмотевици тя носи
и няма да ти зададе въпроси.
Направо ще те изтрещи,
а после... ще ти мине.
Във празната гора, ако решиш
отново пак да си,
дърветата не пускай в поглед,
затвори очи...
Не помниш ли? Избухват
във зелено.