автор: 0805

И пълним пазвите си лакомо
с аплодисменти.
Камбаните,
езиците –
Вдовиците
на неродените и
недолюбени поеми
заменят трън за сън. Отвън
лежи,
дрън-дрън,
мрън-мрън...
тежи,
тъжи
и зрее
познание за черна самота –
ако флиртуваш със смъртта,
бъди готов да се посмееш с нея,
да я обикнеш даже,
след това
да изкрещиш така, че дъждовете да разпорят
живота ти
на няколко милиона букви.
Върви на майната си,
Ваше благородие!
Вземи си кукловодите и куклите!
Вземи си всички недоносени мълчания,
камбаните, езиците... и си отивай!
Смъртта е доживотно оправдание
за собствените ни присъди
да сме живи.