автор: Albatros

... защо не карам градски автобус –
и всичките седалки да са твои,
да тръскам сутрин кичура ти рус
по дупките и острите завои,

да те кача на спирка в "Младост-3"
и да те возя до "Обеля-4",
и тихо да мечтая за Капри! –
и неговия плаж със километри,

доде по "Цариградско" си летим,
щом светофарът светне ми на жълто,
аз лекия ти пеперуден грим
да гледам в огледалцето си мълком,

покрай "Света Неделя" и "Леге",
и Лъвов мост, развял ми четири гриви,
да се зачуди някое ченге
защо със теб сме толкова щастливи,

и дълго вечер – в тясното легло,
в което неусетно всички гаснем,
след чаша-две убийствено мерло
да те сънувам в нощите ужасни,

сега какво? – събудя ли се в пет,
те возя в перфорирани поезии –
прекрасната девойка без билет,
която в моя автобус не влезе.