автор: ma_gi

Сърдита съм на Господ!
За малките звездички,
които е повикал на нощното небе…

Една звездичка
вчера
отиде си самичка.

Прие земята тихо
раненото телце.

И всичко стана
възли.

Разкъсани парчета
от майчина любов.

И с хиляди „Ако…“ пулсираше сърцето.

И с бащино: „Не съм готов!

Не чуваш ли?
Не съм готов!...“

И толкова е мъка!
И толкова въпроси.

И рухва всяка вяра
във Теб.
… а имаш син!

И няма как да изрека:
„Добър е Господ!“,
заради болката.

Боли!