Любовта ми към теб е свещена -
неувяхващо стръкче безсмъртниче,
поникнало всред море от дървета
в Аокигахара - гора на надеждите мъртви.
В лабиринт от преплетени клони
всяка нощ аз астрална блуждая
и отчаяно търся сред сенките
на свойта безпътица края.
Някак в себе си зная,
че копнеят душите ни звездни
да се слеят във сноп светлина ослепителен,
устремен към всемирни пространства далечни.
Но оставам все тук - в Аокигахара -
нощна птица с криле изпокъсани
и нозе до кръв изранени от опити
да възкръсне, политайки в небесата над нея.