автор: pastirka

Душите имат фини семенца,
които обичта в сълзи расажда.
Доброто крие своите лица,
ако е истинско. И не досажда.

Родено е от майка Тишина,
а тя не кърми рожби меркантилни.
Желае да остане в тъмнина.
Безименно е три пъти по-силно.

Стои във сянката на онемял
човешки вик, разцъфнал от надежда.
Добрият своя лик не би познал,
защото в егото не се оглежда.

Но вятърът расажда семенца,
по-нежни от сълзите на глухарче.
Покълнат ли в тъгуващи сърца,
ги учат как от щастие се плаче.

25.06.2019