автор: LeoBedrosian

Като гладни аятоласи за кръв на млади янки
и ние потапяме устни в бокала на Месията.
Копието ни пронизва плътта изтезана,
а кръвожадният полумесец сече рамената на кръста
до потната му основа с белези на стигмата.
Полей ме със елей, повий ме със бялата савана
О, музо… извлечи пророческия ми дъх
Възвести началото на Водолея до сринатите
Основи на Минотавър.

Построй килията на саблезъбата ярост
Откъсваща кървава плът от тялото на греха
И я въвлечи във вечното бездушие на безразличието
Защото без е по-силно от никога…

О музо! Извор на творческото начало и заник на Безкрая!