автор: Methodius

Кои сте вие?...
След броени дни, съвсем навреме, застъпва поредната нова година; но би могло да се случи нещо ужасно... Въведено е проклетото летоброене, дните от седмицата, дори измерването на часовете, минутите, секундите, стотните, хилядните... Поставяме времето под условието на умозрението; времето обаче разяжда всичко, заедно с априорното условие на своята нагледност - оронва на безкрайно малки и абсорбира, саморазяжда се... Представата за цикъл е нашето макроскопично успокоение - засрещане в лице... Новото събитие отпочва от някой миг (великото събитие: от велик миг), т. е. съизмерено във времето. Под разграфения магистрален линеал - клокочи времето. Чуват го клошарите, приседнали покрай шахтите; в безлунна и безумна натриева нощ... Чествайки събитията - раждания, смърти и успехи, - честваме времето, вклаждаме дан, дружно напъваме каменни блокове (или самотно подхвърляме камъчета) в съзиждането на необозримия му паметник... Събития - маркировката по асфалта. Път, пътна карта - високата скорост е определяща за сизифовското съществуване на дремещи пастири. Култура - за кой ли път препикавана поляна. Светът е осеян със събития: минали и минало-предстоящи... Новата година! Човек остарява; оставява с годините, не с часовете; с часовете остава завинаги млад. А минутите, секундите, стотните и хилядните? Транслитериран през ситото им, той субстанциализира в битието на белия градски шум... Непонятна ми е цялата тази граматика и нейните формалнологически постулати. Направо... скрихте ми времето! Кои сте вие?