автор: daro

...И бръшлянът има верен такелаж,
но въженцата с пълзящия му нрав
все за твърда памет се захващат –
от порцелановите ликове по мрамора,
през съхнещият орех в бащиния двор,

чак до камъка подхвърлен
в общото ни дередже,
от негово величество Глупака –
„родител едно и две“.

„Баща“ и „майка“ ги положи по очи
в земята на бездушния си корен
и нямаше какво да го смути
във помена зелен на имената.

Дали ще я дочакам, просияващата бъдност,
която ще разчисти долините
от натрупаните пирамиди непригодност?

Не е въпрос на време, а въпрос на обич
...Майчинко!