автор: ma_gi

Доверие.
А вън – потоп и мълнии.
Прокрадва се дъгата между мислите.
Мълчанието ражда.
Пълно е.
И е.
Отдавна е написано.

Сега го чуваш.
Истински.
Как си поема въздух.
Как изплаква.
Как моли ти да го поискаш
след толкова животи
на очакване.

Как се е свило.
Върху дланите.
Без пъпна връв, която да го храни
с илюзии.
Измама е.
А то е доверчиво.
И ти вярва.

Утробата е там.
Ала е празна.
Боли я от съмнения.
И роли.
Но се роди.
Това е важното.
В началото бе словото…

Потоп.
И мълнии.
И моето доверие
като дъга сред мислите.
Родено е.
И е.
И ме изпълва.
След толкова животи на неискреност.