автор: DY

И защото магията не е безусловна,
аз мълча и чакам копривата да порасне.
Лебедите все още са грозни патета,
а един принц се опитва да е прекрасен,
но накрая все пак ще стигнем до дъното,
до онова тъмно, бездушно блато,
от което без копривените си ризи
няма да се измъкнем.
Безполезно е златото,
безполезни са думите, любовта и кладите -
любовта изгоря, огънчето угасна...
Но защото магията не е безусловна,
аз мълча. И чакам копривата да порасне...