автор: Albatros

... понякога се случва и това – за теб в неделя да си помечтая,
да тръгнем боси в лятната трева, дечица две, прокудени от Рая,
повел те из сребристите роси – слетяла ми от юговете птица,
да кична тихо в твоите коси венче от мак и бабина душица,
да спрем до бързоструйната река и да ти уловя две бели мренки,

да ме погали твоята ръка в корията – под рехавите сенки,
да помълча, смален на твоя скут, и тишините диплици да стелят,
за да не пукна – сам, пиян и луд, доде лети най-бавната неделя,
прекрасен ден без теб се очерта, не искам – как ще свърши, да гадая –
защото Бог те стори на мечта – и каза да летя след теб до края!

19 май 2019 г.
гр. София, 8:40 ч.