автор: apostola

Изгрява вече слънцето в зарана
и от безоблачните небеса
стопява болките във всяка рана
и прави пролетните чудеса.

И топъл вятър с мириса на пролет
търкаля вихри по коларски път.
В душа ми щъркел спира своя полет
и в мен намира своя топъл кът.

Самата пролет носят тези птици
и внасят във душата доброта.
Вечер стихват чувствата- аплици,
като заспиват морни през нощта.

А сутрин праща слънцето лъчите
и по асми зареждат те грозда.
И щъркелите- тука- пред очите
в душата ми си сплитат те гнезда.