автор: Albatros

... навярно в по-добрите светове, в които някой ден ще си отидем,
за теб космическите ветрове ще свирят Моцарт в изгрева сафриден,
ще стелне Григ вселенския си прах – вихрулчета в зениците ти сини,
и ще се гънат фугите на Бах! – след нервния каприз на Паганини,
ще вейне Бокерини менует след тихите мечтания на Шуман,

а сетне с пет Валкирии в квинтет след Вагнер ще изгубя ум и дума,
над бездните беззвездни ще летя с Чайковски – и Умиращия лебед,
и ще ти скъсам шепичка цветя с Вивалди – върху пролетния хребет,
под твоя бял прозорец – векове! – ще свиря на небесната си лира –
когато в по-добрите светове потънем в музиките на Всемира...