автор: Azer

Ставай, почти е приготвен денят,
вече потропва с нови обувки.
Тръгваме заедно трима на път,
той и ние, а пролетта ни отрупва с целувки.

Бели ризи, облекли дърветата,
махат с ръкави, закачат се с нас.
Дроздове кихат, пъдпъдъци се гушат в полетата
и сме с пъстри усмивки, като училищен клас.

Люшва се топлото и потича съвсем във сърцето
тази искра от щастливи очи.
Двама сме – аз и ти под небето
и не трябва ни никой друг тук, нали?