автор: apostola

Светът си има даден ред
и във пространството пътува.
И дни, и вечери поред
се сменят. Слънцето ликува.

Дали с петли или без тях,
аз знам, че утре ще се съмне.
Ако това е божи грях,
то нека мълния ме гръмне.

Това е божи кръговрат
и той циклично се повтаря.
Светът- не знаейки обрат,
с години в ада се разтваря.

Но идва оня тъжен ден,
кога сърцето ще се скърши.
Светът ще се лиши от мен...
Животът няма да се свърши.