автор: xubavka

Той дойде призован в онзи есенен ден,
както казват - „без фалш и букети“…
Той бе миг пожелан от звездите над мен –
най-добрият от всички поети!
Тъкмо нямах небе, тъкмо нямах звезди,
колко пъти светът ми се срути!?
Изгради ми дворци, от лъчи и мечти,
тичам вече с крачета обути!
Той ми даде Любов, вяра и благослов,
щедър беше, и върна ми спомен…
а животът ми нов – светли кули Любов,
аз за него със сълзи се молех!
Нека Бог го спаси, Нека Бог го крепи,
и направи животът му вечен,
думи - стих и лъчи, светлина във очи,
спомен – мил, миг сърдечен, далечен!

05 март 2019 г.
С посвещение!
По молба на приятелите от Калофер!