автор: liulina

Из мемоарите на провалените стремежи,
чета и в шепа ги подреждам,
горя ги като палач в очите си невежи,
които с нови цели пак зареждам,
из под вежди …
Кое под сивото небе блести,
замина младостта, пораснаха деца,
а там някъде останаха съдби,
които вече нямат си лица …
Палач съм аз, с овъглени мечти,
на кладата гори и моят кръст,
повярвах, че ще полетя почти,
но вече знам, че съм шепа пръст ...
Питам се, кое е важно тук,
щом плановете утре са без име,
уж знам, че трябва силен дух,
но денят от вчера е безсилен …
Взима си животът своя дан,
сякаш е зимен сън,
в който пътникът избран,
чува само от душата звън…
Песен зазвучава щом повярваш,
в обримчено с облаци небе,
важно е да взимаш и да даваш
и в ковчега да лежиш с добро сърце!

Д.Стоянова - liulina