автор: Azer

Сладка потичам, но недей ме опитва,
че съм пълна с отрова.
Твоя не съм, мрак доде ме прегръща.
Щом дойде нова луна
ще бъда смирена отново.
Днес е различно
и паяжини лепнат в старата къща.
Имам да взимам, дала съм много.
Вятър бродира призрачни сенки във мене.
Тихи спомени поглеждат ме строго.

Спуска се стръмно гроздов сок,
а в сърцето ми е безвремие.