автор: vesan

Прицелени във очното безочие,
разбираме ли говора на смислите
в екзистенциалното им многоточие
на хиляди емоции, изчистени
във своята обърнатост към Аза -
дълбоко преживян като интимно,
желано-нереално притежание -
и в болката на страстите сюблимни
ще можем ли акорда да открием
на истинска и чиста непреходност,
или пък глухи, плахо ще се свием
в безмълвно изтерзана безизходност.