автор: ElenaZelena

Те влизат в морето хванати за ръце. Тя е прибрала русата си коса на висок кок и върви, изпънала кльощавите си рамене, които хвърлят ръбести отблясъци в гладкото като огледало море. Водата е топла и спокойна, прилича на застоял в градината чай в горещ юлски следобед.
Отдалече се вижда как кокетничи и плавно обгръща шията му с белите си ръце - две гальовни змиорки, които танцуват ленив танц под залиняващото слънце. Двамата се плъзгат меко в синхрон, прегърнати, и се носят към шамандурите с лекотата и безгрижието на хартиена лодка. Той начесто я подхваща и повдига, тя скача леко вдървено и със смях се връща в обятията му, целувайки го. Мъжете по плажа учестяват дишане, пийват бира, за да охладят емоциите си и, почесвайки се по гърдите, отклоняват за малко завистлив поглед. Не и жените. Гледат настървено като хищни тигри, готови да ги разкъсат на парчета и цъкат и кудкудякат, презрително свили устни. Двойката продължава нехайно любовния си танц, обградили са се с прозрачна пелена от непукизъм, която изглежда леко безсрамно на фона на шляпащите с пояси деца и техните майки с бели, обли коремчета и целулитна кожа.
- Къде отиваме после? - пита тя, излизайки от морето, висока и слаба, с леко схванатата походка на русалка, която стъпва за първи път на брега.
- Не знам - отговаря той. - Трябва първо да звънна до вкъщи.