автор: vesan

Любовта любов ли е, когато
е самотна и несподелена?
Всъщност ние просто сме познати –
близки, може би, но отчуждени!

Може ли от спомена за нещо
трепнало отдавна между двама
в опит плах за неуспяли срещи
любовта да храни своя пламък?

Може ли фантазията само
за любов, любов да се нарича,
или просто е самоизмама,
че съм влюбен, и че те обичам?

Любовта не чака примирено
двадесет и няколко години
чудо, за да бъде споделена.
Нещо беше... Може би! Отмина!