автор: Gabriel

По покривите на живота, нашата савана се събужда
Понякога земетресение кошмар като че ли ни стига
Под лапите се ронят керемиди
От мълния високите треви са пламнали
И лудо бягаме, и диво…
Спасяваме единствено което можем в себе си
Само
Да се намерим пак
Да спрем света да се върти
На новия ни покрив
Само облаците знаят
Че очите ни са маяци
За жар в гърдите пазена
На-скъпите рубини
Най-безценно златното
Което сме познали
От невъзможното докосване