автор: InsideOut

Шест часа плюс 15 минути безвремие
в ниското на търновската автогара
три хапки студен сандвич с пиле
четвъртата за котето на перваза.
Арбанаси се гуши някъде горе
в дима на цигарата или парата
на бързите горчиви глътки кафе
дъхът ми капе снежно и утре
горе и долу ще е равно - идвам
от бялото и ме следва на изток
подарък за нашата първа Коледа.
Веднъж ми разказа как над водата
задържаш дъх, без звук и движение
само с поглед, разтопен в дълбокото
се опитваш да се обърнеш в кожата си
като да се извъртиш обратно под блуза
толкова е трудно да обърнеш раменете
и лицето да стане гръб и загърби
тук - сега - преди и след -
Това правя и успявам, знаеш ли -
километражът навърта цифрите,
извъртащи лицето ми към теб
и все по близо съм до ямката
пътепоказател между клучиците.
Тази Бъдни вечер в девет
устните ни ще се пият
в червеното на виното
меко, тръпчиво
и трепетно
ЗАЕДНО!