автор: mariq-desislava

В памет на Ангел Ангелов - ANG

Светлината не се нуждае от разпятия –
всички богове още приживе угасват.
Протяга длани Пирин да те изведе оттатък –
в тихото,
където тишината помни всеки звук,
набраздил недрата ѝ.

Музиката още тича във отвъдните ти вени,
с невръстните си пръсти всеки твой полет прекроява.
Болката е усмихната илюзия,
можеш да живееш всякак без да се разпадаш.

Всички върхове ще прекръстя с твоето име,
ще изтъркалям страховете до ръба на самотата
и ще гледам как като фантоми се разбягват
в собствените си съмнения.

Как е тук ли?
Уморено,
спусъчно,
бездушно.
Надеждите се давят в нежни обещания.
Любовта е вкаменена птица,
която няма как да стане ангел.

Плача с безразсъдното усърдие на живите,
макар че това е само проява на материя,
а всъщност трябва безпощадно да се радвам,
защото отново и отново ще се раждаш.