Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 419
ХуЛитери: 2
Всичко: 421

Онлайн сега:
:: Albatros
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНадеждица една
раздел: Поезия
автор: vesan

Една надеждица у мен все още
свита на кравайче под сърцето
тихичко проплаква в будни нощи.
Слушам я и мудно часовете

до деня, от синкавия здрач
раждащ се, с умора отброявам.
Вслушвам се във тихият й плач
и непоносимо осъзнавам,

че макар такава – крехка, малка –
само тя единствено ме спира
с идващия ден да не умирам
като духнат пламък от запалка.

Само тя нашепва ми, че още
може би в живота път ме чака,
че когато най-дълбока нощ е
преди изгрев, най е плътен мрака.

Казва ми, че може би приятел
в този час за мене със тревога
се е сетил, и че ми е пратил
вест отдавна чакана. Че мога

утре, може би, да се изправя,
нищо че сега на колене
съм поставен, че живот и здраве
ми остават – засега поне.

Засега! Че ден след ден изглежда
все по-непосилно да живея.
Ех Надеждо, мъничка Надеждо,
докога така ще оцелееш?


Публикувано от Administrator на 22.03.2019 @ 18:09:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   vesan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.06.2021 год. / 16:41:01 часа

добави твой текст
"Надеждица една" | Вход | 4 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Надеждица една
от malovo3 на 23.03.2019 @ 12:21:54
(Профил | Изпрати бележка)
"с идващия ден да не умирам
като духнат пламък от запалка."
– Това ме жегна. Но финала ми хареса. Поздрави!


Re: Надеждица една
от shtura_maimunka на 22.03.2019 @ 20:30:53
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Изляло се е от дълбоко. Песента на живота. Мрачничко, но все пак има надеждица. ;)


Re: Надеждица една
от zinka на 22.03.2019 @ 20:17:58
(Профил | Изпрати бележка)
След нас надеждата остава,
ако не си отиде с нас -
в отвъдното да ни спасява
най-често от самите нас...

На подобна вълна съм, Весан, само че с два-три нюанса по-мрачно...
И това ще мине, брат и това ще премине...

Поздрав!


Re: Надеждица една
от LATINKA-ZLATNA на 17.03.2020 @ 21:28:07
(Профил | Изпрати бележка)
Надеждата последна умира, Весане!
Поздрави!