автор: ole72

На В Фр.

Като в пролетен вихър,
като в пролетен смях,
в мене още се диша
след тъга - оцелях.

И се нося в простора
насред птици, небе,
и обичам ви хора,
но най-обичам – Теб.

Личи ми, че разлиствам
най-свитото сърце,
обичам те като извор
и жаждата расте.