автор: antoan1antoan

Мълнията удря по веднъж
И всичко после е мъртвило
Удар - и отгоре руква дъжд
Съзнанието грохва полуживо

Изгарят ме красивите очи
Потичат пак реките медоносни
И алчен съм за нечии сълзи
а устни жадно пият мойте мисли

Събирам се от нищото в цяло
Във вените хипнозата ме трови
Наркозата превзема мойто тяло
Оказахме се двамата в окови