автор: ivliter

Тишината в дланите си
взема топлите ми длани.
Не е ли празник тази тишина
в светлия ми ден спокоен?
Край мен прииждат сенките
на прелетните птици
понесли цвят от топлите страни.
А дремещият вятър под листата на липата
не вижда и не чува радостта ми
и не намира щастието в спомен.
Ще нарисувам нежния портрет на тишината
макар и да е много трудно,
защото тя го заслужава.