автор: Marta

"Беше една разсеяна Пролет,

която оставяше където й падне нещата си."

Костас Монтис

Тя е вечно разсеяна пролет -
тя е влюбена във дъжда,
той се лее без мяра отгоре и -
тя си губи по него ума...

Тя небрежно си пуска нещата
и разхвърля целия свят.
Носи вятър - издува торбата и,
и разпръсква зелен аромат.

А по пътя по който минава
никне вредом тревожна трева.
Тя е нейде наоколо. Казвам ви -
постоянно намирам неща!

Кукурячета. Стръкчета разни -
жълти, сини, лилави цветя...
Теменужки! Безброй буболази
щъкат в тънката остра трева.

Подир нея изприщват се храстите
и избива по клоните цвят.
Тя се вее. Безпорядък и щастие
с нея веят се, тичат, хвърчат...

Тя е вечно разсеяна пролет.
Тя е влюбена във света
и се губи така непресторено,
постоянно намирам неща...