автор: anastasia73

Остана вятър – немощен и топъл,
дали ще стигне за една прегръдка
от странните, онези, като вопъл …
докосват те, но искаш да се дръпнеш.

Какво, че още криви са стените
и те прегради са със собствен блясък,
по-страшното е някой да попита
за теб, когато вече си от пясък.

Потребно е … дори да е небрежна,
прегръдката … и немощна, и топла,
и вятърът донесъл късче нежност
от тази зад преградите от вопъл!