автор: zinka

Аз своето си изживях
и лошо и добро,
и сълзи имаше и смях,
ненавист и любов.
Макар ненавистта да бе
отделни зрънца гняв,
бе любовта ми... пресолен,
но с тенджери – пилаф!
Очи затворя ли – и спя,
сънувам своя край –
аз птиче, а смъртта троха
от шоколадов пай!
Сега е утро – шест часа,
неделя – всички спят
и само бабичките са
зелени точки в чат.
Ще заухае на кафе,
акò си го сваря...
Къде си, ти любов, къде...
Сиджимка на врата...