автор: YOTOVAVA

Аз другият човек не зная
какви пожари е преминал,
дали си има паник-стая,
разделял ли се е с любима,

дали е просил без надежда –
с ръце – увиснали сред вопли,
и колко звездни таралежи
прегръщал е, за да се стопли.

Дечицата дали е милвал,
купувал ли им е балони –
от погледа му не разбирам
кога е плакал и защо ли.

Живял ли е добре и честно,
не искам да го питам даже,
ако намери за уместно –
навярно сам ще ми разкаже.

Да го прегърна искам само –
за да не бъде сам във мрака
и да усети вярно рамо,
което може би е чакал.