автор: Albatros

... страхувам се, че може да умра, преди да ти напиша всички рими –
ветрец, притихнал в зимната гора връз топли минзухарени килими,
внезапен дъжд, в косите ти слетял, мехурче в шепа тиха морска пяна,
игумен в манастира на Стендал с душа – език на млъкнала камбана,
отдавна деградирал романтик – пияница и вакх, сархош, пройдоха,

дошъл среднощ, за да събуди с вик край тебе безлюбовната епоха,
мъжът – нарамил своя пътен сак – когото ти така и не упъти,
и писък на отдавна минал влак, останал да виси във паметта ти,
светулчица, донесла Светлина – и хлътнала в небесните хралупи! –
чети ужасните ми писмена? – преди моливчето ми да се счупи...