Той метеше площада на селото.
Беше скитник. Събираше фасове.
Сутрин закусваше върху вестници.
Вечер спеше по тротоарите.
Пиеше смело кафе от кофите.
Нямаше мярка за грешно и правилно.
Беше свикнал да се слива с мястото
и да разговаря със светофара.
Той делеше храната с животните.
Беше брат с помияра на селото.
Котките винаги знаеха мястото,
на което ги канеше на вечеря.
От водостоците на сградите,
той пиеше изобилно с шепи.
Селяните го подминаваха с подигравки.
Децата с камъни го замеряха.
Този човек беше просто излязъл
вън от рамките на приетото
и един ден слезе в кладенец
да спаси на една жена детето.
Миг преди да извадят човека се пръсна въжето!
В този ден цялото село излезе.
Светофара бе ни умрял, нито жив…
В този ден всички гледаха стреснати -
Един човек се оказа КРАСИВ!