автор: yotovava

С благодарност към най-добрата ми приятелка Ели за споделената история.

До камъка край стария дувар,
погалено от слънчице добричко,
едно змийче след ледения март
бе проснало снага да се припича.

Не щеш ли зърна го съседът зъл
награбил брадвата си крива, скочи.
Подгонено в пустеещия кър,
из храстите се шмугна смочето.

А той след него бързо изтърча,
преследва го до съхнещата бара
притисна го и миг подир това
съсече го с ръждясалата брадва.

– Бастисах я накрая тая гад –
изрече горд и запъхтян съседът.
И аз го гледах – сякаш на парад
нагоре вдигна кожата му бледа.

– Защо уби една невинна твар?
С какво уплаши те това змийче?
А той ми отговори: – Ей така.
По-силен съм. И щото съм човек.

Мълчат превити старите липи
и вятърът е спрял да ми говори.
Със смок един по-беден ще заспи
светът на седем милиарда хора.

В.Й., 22 февруари 2019 г., София