автор: Albatros

... в уютните следобеди, когато часовникът ми спира да върви,
и си мечтая пак да бъде лято, и с теб да тръгнем в топлите треви,
пак да ти пиша стихчета по плажа със клечица от сухия камъш,
или да се разтворим във пейзажа – Жена за обич и внезапен мъж,
ятата птици да ти вихролея в бездънното – за полети! – небе,

и да ти пална – фокусник над кея, луната – бяло пламъче в бомбе,
додето те изпращам на завоя, да ми речеш отново: – Ей, момче! –
не знам какво момче съм, мила моя? – за други вече слънцето пече,
а ти помни ме – в мъжкото ми лято, мъжът от полуделите треви
в уютните следобеди, когато часовникът ми спира да върви.