Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 451
ХуЛитери: 2
Всичко: 453

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Mitko19

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМигове от обич
раздел: Есета, пътеписи
автор: anaangelova

Има мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска безплътност. Малко болка.
Тази болка, безименната, прониква в тялото и обхваща сетивата.Стига до душата, там, където се крият тайните...
Мъчиш да я преодолееш.Вдигаш гордо глава.Продължаваш напред. Така заблуждаваш околните.Но себе си-не. Мислите текат като пълноводна река.И не дават отговори.Отчаянието взима част от нощта, сънят бяга като ранена птица.Желаеш неистово любимия.До кръв. Хапеш нервно устните. Впиваш дългите лакирани нокти в чаршафа. Раздираш с викове си часовете на тъмата.Нейде кукумявка за кратко припява неистово чрез секундите на очакването.Полъхът на вятъра е дар на майката природа.Покланя се пред силата на обичта.И танцува блус.
...Капки кръв по калъфката. Алена като залеза.Нежна като туптящо сърце.
Свръхчовешко усилие да побегнеш.С очи на уплашена газела...Грях и много вино. Вино и кръв. Кръв и белота.Ден и нощ.Равновесие и дискомфорт. Философска дилема: Да имаш или да бъдеш...Отново непознаваща себе си. Горчивина и загуба. Прошка, но до следващия път.Живот-груб, първичен. Подобие на грешка.Олицетворяващ строгите морално-етични закони....Полъх от спомен. От една целувка... Докосване на две тела. Сливане с безкрая. Рай. За кратко.
Часовникът като чакащ търговец пробужда тялото, за да го примири с действителността.Грехът е в съня. А може би и в миговете, в които човек се чувства по-различно. За да ги изживее пак! Те му навяват дъх на ласки и любов. Страстта е минало. Сред призрачната веселба на пияни гости. Карнавална песен, а после-раздиращ шепот.Познавайки себе си, няма да зная за красотата на залеза... За цената на отминалото щастие... За онези силни мъжки ръце... С трясък ще затворя вратата на неверието.Сълзите ми ще са бистри поточета от крехкост.С тях,пълнотата на деня ще прелива в тъгата на всемира. В онези малки капки кръв, от нежни женски устни...Затова нека да бъда призрачно-ефирна,...между небето и земята!
Намерих всички части от пъзела в танца на живота... А в огъня на думите горят с писък отминалите болки.Колко ми е леко!
Засилвам се и тичам, там ,...ти!
Полетях!


Публикувано от anonimapokrifoff на 12.02.2019 @ 10:26:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   anaangelova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.08.2021 год. / 00:29:53 часа

добави твой текст
"Мигове от обич" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Мигове от обич
от mariq-desislava на 12.02.2019 @ 14:01:06
(Профил | Изпрати бележка)
Щастието е фантом, който блуждае в тъмното и ослепява очите ни, но не се отказваме.{}


RE: Мигове от обич
от anaangelova на 12.02.2019 @ 14:24:41
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, този стремеж към щастието, който не ни напуска, дори когато си мислим, че той и надеждата са поредните илюзии... Живеем, творим, мечтаем, заради миговете на щастие...Благодаря за коментара!

]