автор: Valens

Свежо лятно утро. Слънцето наднича иззад хълма с рошавата си главица, оглежда се със сънливи очи в диамантите, които росата щедро е разпиляла върху тревата и листата на
дърветата. И Нуша се оглежда в тях и се усмихва. Красива е в новата си зелена рокля на дискретни малки цветчета.
Денят обещава да бъде прекрасен.
Откъм завоя приближава кола. Ръмженето на мотора и мириса на изгорели газове карат Нуша да сбърчи нос. За щастие, по този път коли почти не минават. В автомобила пътуват момче и момиче, на не повече от трийсет години, които живеят в близкото село, а работят в големия град. Те всеки път за нещо спорят. Така е и сега.
- Не издържам повече! Писна ми и от тъпото село, и от теб! – крещи тя.
- И що? Щот’ не можеш да се виждаш с онзи ли? – се пени до нея той. – Мислиш, че не знам!?
- Пука ми! Не можеш да ме спреш! – Извика тя и разкопча колана си. Той наби спирачки, но момичето отвори вратата и се претърколи по урвата.
Стръмният склон е осеян с теменужки, много теменужки. Красивите и червени нокти търсят спасение и се вкопчват в една от тях. Нуша.
- Пощади ме! – моли теменужката. - Аз нямам вина за нищо! Пък и не мога да ти помогна…
Но червените дълги нокти не я чуват.
Денят не се познава от сутринта.

Валентина Лозова