Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 448
ХуЛитери: 2
Всичко: 450

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Mitko19

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифта Към теб
раздел: Други ...
автор: anaangelova

Опит за поезия

Не зная коя съм,
не зная къде си
и дали ще те видя отново...
Сърцето ми гори за тебе,
Душата е малък храм,
Обичам те, любими,
ела, губя те пак, и пак...

И трудно е аз знам,
да срещнеш някой ден
своята половинка...
Гори вътре в мен жарава,
и запалва тънките, оголели струни.

Може би някога, някъде,
ръцете топли ще те погалят,
и жадно, с порива на споделеност- ще те сграбчат,
а в дъха ни ще нарастне и нашата любов, родена от мечти...

И колкото да се отдалечаваш,
молейки те кротко за нежност,
аз знам- ще те зърна отново.
... някой ден...

В прегръдка кротка ще те обгърна
и пламва всичко в мен.
Сега косите ми полегнали са уморено,
а устните- остават безмълвни сводници на грехове,
сред тях, превръщаме се ние,
в утихнал зов от небесната природна стихия.

И няма да забравя,
нито името, нито твоя глас,
ще горят прегради,
ще прескоча стени,
ще викам и плача за тебе,
Обич моя!
Ела при мен!

Очите ти са езера,синьозелени,
готова съм да потъна в тяхната безкрайност
и да възкръсна от пепелта с вик на надежда...
За теб, любими!

И ако това е краят,
щастлив в нещастието
нека бъда аз,
прекрачвам планини,
и спъвам се в хорски думи,
тъгата с вопъл ,
е като набраздено ято.

Устните ми пламват
от любов голяма,
чертаят при залеза,
миналите прегорели страсти,
с красиви обръчи от сласт...

Докосна ли те само,
умирам от копнежи,
по дланите ми с тънки вени,
падат моменти срещи.

И знам-пак ще те срещна...
Обич моя!Някой ден!...


Публикувано от Administrator на 01.02.2019 @ 14:21:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   anaangelova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.08.2021 год. / 00:27:07 часа

добави твой текст
" Към теб " | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Към теб
от mariq-desislava на 01.02.2019 @ 17:16:07
(Профил | Изпрати бележка)
Когато сърцето чука на вратата, всичко се превръща в поезия.{}


RE: Към теб
от anaangelova на 01.02.2019 @ 19:28:32
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! Опитах се да напиша творба като стихотворение, да намеря себе си..., отново.

]